PUBLIC AUTHORITY - Перевод английский на болгарский

в словаре PONS

public authority [ˌpʌblɪk ɔːˈθɒrətɪ, Am -əˈθɔːrət̬ɪ] СУЩ.

1. public authority (authority of the state):

public authority

държавна власт

2. public authority (department, authority):

public authority

власт ж.

в словаре PONS

английский

болгарский

public authority

държавен орган

bond issued by a public authority

държавна облигация

болгарский

английский

държавен орган

public authority

в словаре PONS

authority <-ies> [ɔːˈθɒrətɪ, Am əːˈθɔːrət̬ɪ] СУЩ.

1. authority мн. отсут. (right to control):

authority

власт ж. без мн

authority

служебно правомощие

authority

пълномощие ср. без мн

authority

компетентност ж. без мн

authority to attest [or authenticate]

удостоверителна власт

authority to create government bodies

правомощие за учредяване на държавни органи

authority to dispose

право на разпореждане

authority to establish guidelines

компетентност за издаване на директиви

authority to sign

право на [o. пълномощие за] подпис

delegated authority

представителна власт

delegation of authority

упълномощаване

delegation of authority

делегиране

limitation of authority

ограничение на пълномощията

representative authority

представителна власт

subreption of authority

присвояване (по нечестен начин) на компетентност

to act in excess of one's authority, to act beyond the scope of one's authority

превишавам правомощията [o. правата] си

to be in authority

на власт съм

to be in authority

отговорен съм

to delegate authority [or functions]

възлагам правомощия [o. задължения]

2. authority (statement of confession):

authority

разрешение ср.

authority

пълномощно ср.

authority

мандат м.

authority

довереност ж. без мн

authority to represent a party in an action

пълномощие да се представлява страна по дело

authority [or power], to sell

пълномощие за извършване на продажби

by authority

с официално разрешение

ostensible [or apparent], authority ЮРИД.

привидно пълномощие

ostensible [or apparent], authority ЮРИД.

мнимо представителство

self-given authority

самоупълномощаване

3. authority мн. отсут. (permission):

authority

право ср.

4. authority (source of the law):

authority

източник м. на право

authority

закон м.

authority

съдебно решение

authority

основание ср.

5. authority (literal proof):

authority

документ м.

authority

доказателство ср.

6. authority мн. отсут. (controlling influence):

authority

влияние ср. без мн

7. authority admin (department, organization):

authority

орган м. на власт

authority

управление ср.

authority

дирекция ж.

authority

служба ж.

competent [or proper ] [or decision-making], authority

компетентна инстанция

competent [or proper ] [or decision-making], authority

решаващ орган

competition authorities

органи за защита на конкуренцията

in authority

отговорен

set in authority

облечен във власт

local [or regional], authority

местна власт

monetary authority

парично-кредитна институция

public authority

държавен орган

state authority

държавна власт

supervisory [or regulatory], authority

надзорна инстанция

to notify an authority of sth

официално уведомявам държавен орган за нщ

tax authorities

данъчна служба

the authorityies

властите

8. authority (knowledge):

with authority

с вещина

to be an authority on sth

познавач м. съм на нщ

Выражения:

to have sth on sb's authority

зная нщ от нкг

to have sth on good authority

зная нщ от достоверен източник

I. public [ˈpʌblɪk] ПРИЛ.

1. public admin, ЭКОН.:

public

държавен

public

обществен

matters of public concern

въпрос от обществен интерес

public act

държавен акт

public administration

държавна администрация

public authorities

органи на държавната власт

public opinion

обществено мнение

in the public interest

в интерес на обществото

public issue

обществен проблем

public morals

обществен морал

public notification

публична обява

public official

държавен служител

public policy

обществена политика

public procurement [or purchasing]

обществени доставки

public projects

обществени проекти

public spending

държавни разходи за обществени нужди

public undertakings

държавно предприемачество

public utilities

комунални услуги

2. public ЮРИД.:

public

публичен

public

открит

public

обществен

offence requiring public prosecution

престъпление, изискващо съдебно преследване

principle of public trial

принцип на публичност на процеса

public assets

публична собственост

public disclosure

разкриване на тайна пред обществото

public invitation to assert claims

обществена покана да се предявяват права по иск

Public Liability Act

Закон за юридическа отговорност

public offering ФИНАНС.

публично предлагане [o. пласиране] на ценни книжа

public ownership

обществена собственост

public welfare law

Закон за общественото благосъстояние

to go public with the results

оповестявам резултатите

under public law

публично правен

II. public [ˈpʌblɪk] СУЩ. no pl, + ед./pl vb

public

публика ж.

public

общество ср.

public

общност ж.

the general public

широката публика

in public

публично

exclusion of the public

изолиране на обществото

Одноязычные примеры (не проверены редакцией PONS)

For these purposes public authority includes any other person whose functions are functions of a public nature.

en.wikipedia.org

Secondly, accountability makes it necessary for the public authority to face up to the people affected by a decision.

en.wikipedia.org

Accepting bribes can be classified as corruption; almost everyone in a position of authority, particularly public authority, has the potential for such wrongdoing.

en.wikipedia.org

This low rate of interest he thought should be created and maintained by public authority.

en.wikipedia.org

It serves the purpose to ensure a treatment in accordance with the rule of law by the public authority.

en.wikipedia.org