Переводы становища в словаре болгарский»немецкий

стано̀вищ|е <-а> СУЩ. ср.

становище

Standpunkt м.

становище

Stellungnahme ж.

становище

Einlassung ж.

вземам становище по даден въпрос

eine Stellungnahme zu einer Frage abgeben

становище по жалба ЮРИД.

Petitionsbescheid м.

становище на ответника по предявения иск ЮРИД.

Klageerwiderung ж.

възстановѝм (-а)

възстановим -о <-и> ПРИЛ. ЮРИД., ФИНАНС.:

възстановим (-а)

erstattungsfähig

възстановим (-а)

wiedererlangbar

невъзстановѝм (-а)

невъзстановим -о <-и> ПРИЛ. ЮРИД., ФИНАНС.:

невъзстановим (-а)

nicht erstattungsfähig

възстановѝтел|ен (-на) <-ни> -но ПРИЛ.

1. възстановителен ТЕХН., СТРОИТ.:

възстановителен (-на)

Rekonstruktions-

възстановителен (-на)

Wiederherstellungs-

възстановителен (-на)

Restaurations-

възстановителен (-на)

Rekonstruktions-

възстановителни работи

Rekonstruktionsarbeiten ж. мн.

възстановителни работи

Wiederaufbau м.

възстановителен период

Restaurationszeit ж.

2. възстановителен МЕД.:

възстановителен (-на)

Erholungs-

възстановителен (-на)

Rehabilitations-

възстановителен период

Erholungszeit

3. възстановителен ЭКОН.:

възстановителен (-на)

Erholungs-

възстановителен период

Erholungszeit ж.

4. възстановителен ФИНАНС.:

възстановителен (-на)

Erstattungs-

възстановителен (-на)

Entschädigungs-

възстановителна стойност

Wiederbeschaffungswert м.

установѝтел|ен (-на)

установителен -но <-ни> ПРИЛ. ЮРИД.:

установителен (-на)

Feststellungs-

отрицателен/положителен/превантивен установителен иск

negative/positive/vorbeugende Feststellungsklage

установително задължение за непротивопоставяне

Feststellungsduldungspflicht ж.

установителен иск

Feststellungsanspruch м.

установителен иск

Feststellungsklage ж.

установителен иск (за право на собственост)

Eigentumsfeststellungsklage ж.

установително съдебно решение

Feststellungsurteil nt

установително съдебно решение (по установителен иск)

Feststellungsbeschluss м.

установѐн (-а)

установен -о <-и> ПРИЛ.:

установен (-а)

festgestellt

установен (-а)

festgesetzt

установен (-а)

festgelegt

по установения ред

nach der eingeführten [o. gültigen] Regelung

установен със закон

durch ein Gesetz festgelegt

установен размер на данъка

Veranlagungssteuer ж.

установен по традиция

auf der Tradition beruhend

установен по традиция

herkömmlich

установен факт

festgestellte Tatsache

плановѝ|к <-кът, -ци> СУЩ. м.

плановик

Planer м.

плановик ЭКОН.

Wirtschaftsplaner