убеждѐни|е <-я> СУЩ. ср.
1. убеждение (впечатление, мнение):
2. убеждение обыч. мн (възгледи, схващания):
- престъпник по убеждение (съзнава, че нарушава закона и извършва престъпление, воден от убежденията си)
-
-
- убеждение ср.
-
- по убеждение
-
- убеждение ср.
-
- престъпник м. по убеждение (който съзнава, че нарушава закона и извършва престъпление, воден от убежденията си)
-
- убеждение ср.
-
- убеждение ср.
PONS OpenDict
Вы хотите добавить слова, фразы или переводы?
Пожалуйста, отправьте нам новый словарный запись для PONS OpenDict. Внесенные предложения проверяются редакцией PONS и соответствующим образом включаются в результаты.