свидѐтел <-ят, -и> СУЩ. м., свидѐтелк|а <-ата, -и> СУЩ. ж.
1. свидетел ЮРИД. (очевидец):
- свидетел
-
- компетенция на свидетел
-
- призовавам свидетел
-
- призоваване на/за свидетел
-
- свидетел на обвинението
-
- снемане самоличност на свидетел
-
- удостоверяващ свидетел
-
- призовавам нкг за свидетел
-
-
- случаен свидетел [o. наблюдател]
-
- свидетел(ка) м. (ж.)
-
- удостоверяващ свидетел
-
- свидетел на обвинението
-
- призовавам свидетел
PONS OpenDict
Вы хотите добавить слова, фразы или переводы?
Пожалуйста, отправьте нам новый словарный запись для PONS OpenDict. Внесенные предложения проверяются редакцией PONS и соответствующим образом включаются в результаты.