Переводы пълномощничка в словаре болгарский»немецкий

пълномо̀щниц|а <-ата, -и> СУЩ. ж. ЮРИД.

пълномощница

Bevollmächtigte ж.

пълномощница

Vollmachtinhaberin ж.

пълномощница

Beauftragte ж.

Смотри также пълномо̀щник

пълномо̀щни|к <-кът, -ци> СУЩ. м. ЮРИД.

пълномощник

Bevollmächtigter м.

пълномощник

Vollmachtinhaber м.

пълномощник

Beauftragter м.

пълномощник

Sachwalter м.

процесуален пълномощник

Verfahrensbevollmächtigte(r)

пълномощник на търговска фирма

Disponent м.

пълномощник по данъчни въпроси/дела

Steuerbevollmächtigte(r)

търговски пълномощник

Handelsbevollmächtigte(r)

упълномощя̀ св.

упълномощя → упълномощавам

Смотри также упълномоща̀вам

упълномоща̀вам нсв., упълномощя̀ св. VERB перех.

упълномощавам

bevollmächtigen

упълномощавам нкг за нщ

jdn zu etw dat bevollmächtigen

упълномощавам нкг да …

jdn bevollmächtigen zu +inf

упълномощѐн¹ <-ият, -и> СУЩ. м. ЮРИД., ФИНАНС.

упълномощен

Bevollmächtigte(r) ж. (м.)

упълномощен

Vollmachtinhaber м.

упълномощен да издава ценни книжа

Emissionär м.

упълномощен да подписва

Zeichnungsberechtigte ж. (м.)

упълномощен да получи нщ

Zustellungsbevollmächtigte(r) ж. (м.)

упълномощѐн² (-а)

упълномощен -о <-и> ПРИЛ.:

упълномощен (-а)

bevollmächtigt

упълномощен (-а)

berechtigt

упълномощено лице

bevollmächtigte Person

упълномощено лице (за събиране на вземания)

Inkassobevollmächtigte(r) ж. (м.)

упълномоща̀ван|е <-ия> СУЩ. ср. ЮРИД.

упълномощаване

Bevollmächtigung ж.

упълномощаване

Vollmachtserteilung ж.

упълномоща̀вам нсв., упълномощя̀ св. VERB перех.

упълномощавам

bevollmächtigen

упълномощавам нкг за нщ

jdn zu etw dat bevollmächtigen

упълномощавам нкг да …

jdn bevollmächtigen zu +inf

преупълномоща̀ван|е <-ия> СУЩ. ср. ЮРИД., ФИНАНС.

преупълномощаване

Untervollmacht ж.

преупълномощѐн (преупълномощена) <-ият, -и> СУЩ. м. (ж.) ЮРИД., ФИНАНС.

преупълномощен (преупълномощена)

Untervertreter(in) м. (ж.)

упълномощѝтел <-ят, -и> СУЩ. м. ЮРИД., ФИНАНС.

упълномощител

Bevollmächtigte(r) м.

упълномощител

Beauftragte(r) м.

упълномощител

Vollmachtgeber(in) м. (ж.)

пълномо̀щ|ен (-на)

пълномощен -но <-ни> ПРИЛ.:

пълномощен (-на)

bevollmächtigt

пълномощен министър

bevollmächtigter Minister

пълномощен посланик

bevollmächtigter Botschafter