I. край1 <кра̀ят, кра̀ища, исчисл: кра̀я> СУЩ. м.
1. край (най-отдалечена част):
2. край (област, местност, място):
3. край само ед. (завършек на период от време):
4. край ЮРИД. (развръзка, завършък, заключение):
5. край само ед. (смърт):
- край
-
- край
-
II. край1 <кра̀ят, кра̀ища, исчисл: кра̀я> INTERJ (възклицание)
- край
-
- благополучен край
-
- благополучен край
-
PONS OpenDict
Вы хотите добавить слова, фразы или переводы?
Пожалуйста, отправьте нам новый словарный запись для PONS OpenDict. Внесенные предложения проверяются редакцией PONS и соответствующим образом включаются в результаты.